автор: roza1

А някои празнуваха...
получаваха поздрави и мислеха за купони,получаваха подаръци и дори не знаеха за тях...
Други се женеха. Църквата преливаше от хора и оптимизъм.Красота и щастие в очите им имаше..Вричаха се във вярност, даваха обет, за който никой не знаеше ще издържи ли на времето.
Аз бях чуждата- външния човек станал свидетел на празника без да иска...
Това, което ме отведе в църквата беше един далечен мъж, който не можех да целуна....който беше рожденник и заслужаваше повече от sms.
Исках да го има оше дълго, да бъде здрав и да се радва на още много празници и някак спонтанно влязох да се помоля за него. Всички ме гледаха и свеща заигра в ръката ми...Успях все пак да я запаля и да я сложа Най-горе- там където й беше мястото...Гледах пламъка и се молих за здраве.Не можех да остана дълго. Погледите на непознатите ме опипваха и започна да ми става горещо и тясно в тази църква..Запалих оше една свещ за прошка и пет за мъртвите.
Замислих се.... Обичаме хората, които сме обичали, дори и след смъртта- любовта надживява хората, когато е истинска...
Излязох почти бягайки и почти разплакана...
А беше празник и младите се вричаха във вярност...