автор: ami

Неразпъпила, тиха, край теб
пролетта се промъква...,
а дали ще достигнеш с очи
цветовете и розови...?
Няма други ръце,
от които да иска да цъфне.
Няма друго небе,
от което да бъде запомнена...
Има в нейната дреха
красиво - валящи етюди
от събирана в цветните чашки
мълчана вода,
а прашеца по пръстите
силно ухае на влюбване,
начертало познатата
линия в твоята длан...