автор: ma_gi

Бавно сега ме четеш:
ред по ред, строфа по строфа...
...и пораждам в дъха ти копнеж
неразлистена пъпка да стоплиш,
да отприщиш живителен сок-
с него зимния студ да прокудиш,
и,почувствал се равен на Бог,
своя Лазар,от сън,да събудиш,
и да славиш великия час
на пробудени чувства,вселени...
...а,четейки ме бавно,без глас,
дива кръв да бушува във вените.