автор: nomoreideas

Събудих се мокър. Светът валеше на ситни капчици в сутрешния блок –
катастрофи, убийства, изнасилвания, риалити шоута, свещеници, аборти и още и още...поток, река, океан от думи.
Събудих се мокър.
8:35. Ставай – казах си – ставай и забрави.....забрави, какво си преживял преди тази сутрин, забрави, какво си мечтал да преживееш днес. Просто стани проклетнико!
Кафето беше ужасно, но го изпих до дъно, за да съм сигурен, че ще успея да се изсера. Това е събитието, което обединява сутрините в живота ми – срането. По него мога да си спомня, какъв е бил този или онзи ден, мога да гадая, какъв ще е и днешния ден. Изсрах се и веднага разбрах – и този ден ще е лайнян. Взех си душ, облякох се и още без да го разбирам съвсем, стоях пред вратата на асансьора, като пред непознат човек. Почти очаквах да ми проговори. 16 етажа бавно пропадане, чиста символика на живота ми. На вън валеше, вали вече от три дни. По принцип обичам дъжда, но този, незнайно защо, ненавиждах. Нямам чадър, защото обичам да ме вали, макар и градския дъжд, да прилича повече на божествена плюнка, отколкото на небесна сълза. Струваше ми се, че до края на работния ден остава цяла вечност. Гледах часовника по начина, по – който един религиозен фанатик би гледал образа на своя бог. Делях деня на части – подготовка за работа, обяд, почивка от обяда, подготовка за приключване и приключване. Така подреден работния ден не ми изглеждаше подтискащ. Чувствам се толкова обездвижен, че започвам все повече да съчувствам на дърветата. Поддържам се информиран, като чета заглавията на вестниците, защото всяка една изцяло прочетена статия е в състояние да ме обърка.
15:00. Вече ужасно ми се пие. Остават ми 4 часа, а аз не мога да отклоня мислите си от една студена бутилка бира. Да мислиш 4 часа за бира, с ясното съзнание, че преди 19 ч. няма да я имаш, си е направо китайски мъчение. Много се доближава до скръб по – загубена любима, но е по – искрено. След три чаши вода, физическата жажда е утолена, но психическата ме кара да се въртя в кръг, в мислите си. Не пуша. От скоро. Така се срамувам от това. Но се оказах прекалено слаб и не успях да продължа.
Днес „почивката от обяда” продължава вече трети час. Ако един ден започне да се плаща за пропиляно време, от този момент няма да имам финансови проблеми. Но това е друга тема.
19:00. Един от най – щастливите мигове през целия ден. Ключа се завърта в ключалката, а аз се чувствам свободен. Приятно усещане е да свършиш работа. Сякаш приключваш с третия си душ, след пропадане в септична яма. С други думи – чувстваш се друг. Пътя до вкъщи е по – кратък. Следват 16 етажа нагоре, те нямат символика. Бирата е сякаш изстудена специално за мен. Първата глътка звъни в гърлото ми. Проклети работни дни.