автор: glishev

(Относно българския народ и неговото значение в историята на Живота, Вселената и всичко останало)


Посвещава се на Истински Родолюбивите Българи :)


След столетия гръцко-еврейски лъжи стана ясно, че българите са поставили началото на цивилизацията върху земното кълбо. Не само това, но се чуват и изказвания, че българите са се заселили в Европа преди първите представители на човешкия вид. Тази информация вече е напълно доказана и трябва скоро да влезе в учебниците по история. Тук ще се постарая само да внеса малки уточнения по темата, за да няма недоразумения в кандидат-студентските писания в идущи години.

Преди има-няма шейсетина милиона години планетата Земя била населена с мирни гигантски гущери, наречени динозаври. Бозайниците били много назад с материала, а за разумни двуноги просто няма какво да си говорим. В посока към края на звездната система най-близките две планети били Марс и Фаетон. Втората била родина на прекрасна, цивилизована и високоетична раса именно от споменатите все още дефицитни на Земята хуманни и хуманоидни двуноги. Предполагам никой няма да се изненада от съобщението ми, че това били прапрапрабългарите. Нашите възвишени прапрапрадеди се отдавали на културна дейност и съзидателен труд като рядко посещавали Марс (тогава много приятна провинциална планетка с красиви залези и развит селски туризъм), а още по-рядко – самата Земя, където ги привличал основно ловният сезон на тиранозаврите. Би било банално да изреждам високите достижения в науките, изкуствата и чистата joie de vivre, постигнати от древните българи. Нужно ли е да споменавам мъдрата им, политически коректна и миролюбива форма на управление, звездолетите, украсени с трикольорчета и орнаменти от сложни шевици, които порели Галактиката и разнасяли навсякъде кисело мляко, розово масло и прогрес? Смятам, че на уважаемата публика тези подробности отдавна са известни.

По същото време обаче край Сириус, с право наречена сетне Кучешка звезда, орбитувал зъл, бездарен, завистлив и проклет народ от фалшиви хуманоиди. Те изобщо не били хуманни, тънели в простотия, овчарлък и религиозни заблуди и, разбира се, се наричали евреи, юдеи и също така масони. Поради физическо отвращение от простаците, българите вдигали митата за евреите от Сириус, не им давали да търгуват с ментета, спрели им и хуманитарните помощи, а два конвоя товарни звездолети с еврейски проститутки били върнати направо от ГКПП Плутон. Евреите, които и отпреди си били завистливи и мръсни, се събрали на зловещата кочина, която наричали “Обетована планета” (шовинисти с шовинистите му чифутски) и техните перфидни Ционски мъдреци замислили да навредят жестоко на българите. Впрегнали злата си умисъл на работа за първи път в своята история и сглобили ужасна бомба. Изстреляли я към Слънчевата система и към българската планета Фаетон и злобно запотривали ръце.

Българите, разбира се, се усетили накъде отиват нещата, продали недвижимостите и се изселили навреме на близкия Марс, където се заели веднага с прокопаване на канали, градеж на мемориални сфинксове и прочие народополезни дейности. Еврейската бомба взривила Фаетон, вследствие на което злощастната ни прапрапрародина се превърнала на астероиден пояс. Въпреки културните и морални загуби, българите от сърце простили на злодеите, само затегнали още повече ембаргото и пратили умиротворителни корпуси в няколко окупирани от проклети семити системи.

Разгневени, но не и сломени от такова великодушие, евреите от Сириус решили да взривят и Марс. За такава мащабна операция обаче вече нямали ресурси, пък и българският междузвезден флот неминуемо щял да се намеси след такова второ изстъпление. Накрая решили да се престорят масово на политически бежанци и като се заселят на Марс, в кратък срок да го направят необитаем. Речено-сторено. Корабите им едва се влачели до светлинна скорост, та криво-ляво за четирийсет години едва се донесли до планетата, която тогава не била просто Червена, ами Бяло-зелено-червена.
Натъпкали се като сардели в бежанските лагери, започнали да крадат, да храчат по улиците, да си хвърлят обелките от салама на улицата и набързо освинили Марс като го превърнали в негостоприемна студена пустиня без вода и с негодна за дишане рядка атмосфера.

На това нахалство българите пак проявили удивителна любезност и официално подарили Марс на евреите, след което долетели до девствената, екологично чиста Земя и се заселили на континентите с най-приятен климат: Атлантида и Лемурия. Евреите пък се организирали в напълно негодни кибуци, комуни и ТКЗС-та на Марс, от което планетата почервеняла, но не можели да постигнат никакъв смислен резултат от безмислените си усилия. Докато българите и на Земята започнали нов строителен бум, развивали високи и в същото време безвредни в дългосрочен план технологии, а някои по-буйни младежи се отдавали и на палави занимания с междувременно появили се антропоморфни местни маймунки, от което започнали да произлизат симпатични, макар и умствено поизостанали племена и родове. По-улегналите атланто-българи и лемурийци правели строги забележки на младежите и грижовно навестявали своите земни внучета-неандерталчета, за да ги учат на елементарни правила на личната хигиена, взаимно уважение и приемливи навици на маса. Мнозинството от прогресивно мислещите неандерталци по един естествен начин обожавали своите дядовци и баби, дошли от звездите. По тези данни може да се датира и поговорката, че Бог е българин. От онези времена са запазени руини от няколко международни летища: Стоунхендж, Наска, Царичини дупки и др.

Като видели, че българите никак не са лесни за затриване, проклетите (и изгладнели на опустошения Марс) евреи вкупом се метнали на третия спътник на Червената планета, залюляли го и го докарали в орбита около Земята. Оттам направо почнали да скачат по повърхността на дотогава толкова добре развиващия се свят. В резултат на безразсъдното им кормуване, кошмарно паркиране и неправомерно слизане, планетата ни се сдобила с огромен и ненужен спътник, а моретата излезли от очертанията си и потопили блестящите български цивилизации в Лемурия и Атлантида. Оцелелите от катастрофата българи се посъбрали на групички в различни изолирани кътчета на сушата и се отдали на строителство на пирамиди (в Египет, Мексико, Перу, Камбоджа, а може би на един етап и в Антарктида, Босна и Странджанския край). Освен това преминали от технологично към умозрително развитие и започнали да съставят сложни календари, писмености и митологични корпуси, защото е естествено след хилядолетия, прекарани в човъркане на свръхсветлинни двигатели на човек да му се прииска и малко художествена литература. И през цялото време не таяли никаква злоба към агресора, а само му се чудели на акъла.

Междувременно мирните неандерталци наизлезли от горите да видят какво е това ново население, което идвало от звездите и любопитно питали евреите (както сочат всички достоверни хроники) от Марс ли падат или от Луната. Онези пък, като застанали на кроманьонска идейна платформа, започнали масово изтребление на неандерталския род. За нула време избили много нещастни ловци-събирачи, изплюскали и последните динозаври, пощадени от катаклизма с Атлантида и оставили само няколко дълбоко замразени мамута неприкосновен запас в ледовете на Сибир. Не издържайки на това варварство, радикализирани групи млади българи от Южна Америка започнали церемониално да отварят гръдните кошове на пленени евреи по върховете на пирамидите си, за да докажат нагледно, че евреите са безсърдечни. На това семитите от Финикия реагирали с масови детски жертвоприношения в Тир, Сидон и Библос (по-късно и в Картаген). Мощна българска групировка от Египет обаче им нанесла тежък удар и превзела всички финикийски градове по сирийското крайбрежие.

Оттогава е изтекла много вода, както и еврейска и българска кръв, а в някои кроманьонско-неандерталски народи съществува примес и от двете. Българските държавнотворчески групи за бързо реагиране (и асоциираните местни неандерталски арийци) винаги са се стремяли да ограничават жестокостите и извращенията на еврейството и на семитщината изобщо. Така римо-българите преустановили жестоката практика на човешки жертвоприношения в семитски Картаген, а когато Римската империя била превзета отвътре от юдео-християнски елементи и съвсем затънала в разврата на гладиаторските борби, хуно-българи и германи набързо й видели сметката. Българи и тюрки с общи усилия успели да приключат и съвсем почифутчената Византийска държава (наследница на развратения Рим), макар по време на особено разпалени военни действия в края на четиринайсети век да се стигнало и до прискръбни инциденти в Търново, Никопол и Видин. След малко повече от век българо-испанската монархия хвърлила много сили в борба с еврейското протестантство, както и срещу особено особено опасната еврейщина и жестокост на ацтеките в Мексико, които си били присвоили изконно български граждански пирамидални обекти и ги били преобразували на кланици. В по-ново време българските, българо-италианските, българо-немските и българо-японските водачи (като ръководната роля в случая се паднала на немските бойни другари) се опитали да премахнат веднъж завинаги еврейската опасност, но за жалост не сполучили. Борбата, разбира се, продължила и ще продължава до пълна победа на българщината над мръсния злодей с къдрави бакенбарди, който опропастява всичките ни успехи.

Из хрониката на Чок Коджа Багатур-баши-кана-колобъра Йехуда Бехар