автор: krista

Ти бързаш да пораснеш, мила,
за тебе бавно времето тече,
ненужна вече ти е моята закрила,
не искаш ти да си дете.
В ума ти хиляди въпроси,
в душата чувства цял порой,
от неизвестното си омагьосана,
а всеки грях приемаш като свой.
В таен дневник с мъничко ключе,
като във храм на своя детски свят,
сърцето си изливаш в редове,
и твоите мечти във него спят.
Ревниво криеш невинни тайни,
като истинска малка жена,
устремена в простори безкрайни,
търсиш своето място в света.
След години, знам, ще разбереш,
че права била съм тогава,
човек, колкото и да расте,
нещо детско в него остава.