автор: Konx_Ompax

Карамеленият цвят е особено щастлив, когато на захарта й стане прекалено горещо. С други думи, обича топлото. Обича и слънчевото време, въпреки че тогава се поти обилно и има склонност към разтопяване...от удоволствие. Когато се пече достатъчно дълго, придобива особен тен, от който не може да се спаси дори с обилен слой сметана.

Много добър приятел е на децата, като обича да атакува зъбите им под прикритието на бонбони и крем. Тогава той се чувства най-добре – завършен, спокоен, готов да образува кариеси с големината на детско желание за сладолед.

“Ако се замислиш... и притвориш очи... прилича на един изгорял залез... Леко прегорял... Някоя разсеяна домакиня се е забавила мъничко...”

За да си приготвите карамелен цвят, освен достатъчно количество захар и затоплена печка, са ви необходими още поне няколко цвята – жълто, малко кафяво, може би дори и червено... В рецептата не се споменава в какви количества, но ако прибавите и няколко супени лъжици усмивки, щипка лаком поглед и една-две капки предвкусващо облизване, със сигурност ще се получи. Това му е хубавото на карамела – ако предозираш съставките, най-много да се окаже малко по-тъмен и по-вреден за зъбите. Тоест – по-вкусен. И във всякакви нюанси.

И ако искате наистина да се насладите на този цвят, ви е необходима една огромна лъжица, с която да оберете цялата чинийка. Влакът или високият хълм не са задължителни добавки, но определено ще бъдат посрещнати добре...

Остана един. Последен.