За теб са, мамо, тези редове,
които съм написала не с молив,
написах ги със своето сърце,
в един напиращ благодарствен порив.
От детството безгрижно до днешния си ден
те помня все една и съща, мамо.
Не помня само онзи ден благословен,
когато болка съм ти дала само.
На мене, майчице, ми стига,
дори далеч да си, да зная, че си с мен,
от твоя дух във мене да прелива,
надежда да ми дава всеки следващ ден.
Не само живот си ми дарила,
от себе си ми даде всичко ти.
А аз с какво съм ти благодарила?
Дано не със среброто в твоите коси.