автор: magiq02

В един от тези дни,
в които
душата вие,
като псе,
в които
ти е невъзможно
трудно,
и път неминат те зове...

В такъв един,
когато
небето,
слязло за целувка кратка,
забравило е да се върне,
а бледо
утрото
тъгува,
по ласката на бяла гълъбица,
и в който
дланите,
изстиват в безответност,
а тялото се вледенява в
жар....

Ще стегна куфарите...
Ще замина.
Очаквай ме на топла, светла гара.