♥ ♥ ♥
Отвори ми към балкона –
ще долитам в късен час
и напук на сто закона
пак при теб ще бъда аз.
Ако чуеш нощен славей
да извива нежна песен,
дишай тежко, но не ставай –
аз съм в теб! О, миг чудесен!
Пие мракът меча кръв…
И телата ни се сливат -
краища на дълга връв -
без завързване щастливи…
Ванилин Гавраилов