автор: Ricarqt_na_Pe4alniq_Obraz

Кръв ... кръв ... кръв ... . Кръв ... кръв ... кръв. Не е лесно да си труп. Не е лесно да си с отворена уста и с още по-широко отворени очи. Като затъпял тийнейджър, гледащ нещо по-тъпо от него.
Тъпите тийнейджъри мъртви ли са?
Пет литра. Това е разликата. И тогава не е лесно. Не е лесно да дишаш. Всяко вдишване е нова дилема, нов път, нов избор. Нима е лесно да избереш. Да дариш или не. Животът е с тегло 500мл. ...за година и после пак. Трябва ли да го подарим? Или да оставим света да не му е лесно. И ако, когато кръвта те напуска не е лесно,значи ли, че живеем в безкръвно общество ? Общество от мъртъвци ?
Това, което долавят ушите ми, трябва да е кръв. Пулсираща, жива и топла. Колко ни е скъпа, когато се изплъзва между пръстите. Как припряно я възпираме. Не искаме да не ни е лесно. Допирам рапан до ухото си, за да чуя океана. Океан от живот.


Забравих да ти кажа, но кръвта е червена.
Онова зеленото, то не е кръв.
Използваме кръв за стръв.
Всички сме мъртви, въпросът е кой кого ще погребе пръв.


Чудя се каква е кръвта на един смърф?


Синя. Проправя си път между масите. Синя. Изпълва дробове и застива. Синя. Пречи ти да дишаш.Защото е синя. В наши дни, цветът може дори да убива. Ако е синя. На нея и е разрешено да тече различно през вените и артериите. Подчинява се на различен режим на движение. Носи друг живот, макар и да е същия. Друг в субективния смисъл, същия- в обективния.Но обективната истина е фикция. Макар и истина. А зеленото.И то е готин цвят. И то може да... може и повече от това. С него, всичко може да е синьо.Но ако решиш да я пролееш и тя ще блика в червено. Въпреки претенциите си. Интересно. Нима е възможно да се види с невъоръжено око?

Кръвният данък е платен.

Червено,значи живот.Не война.Не опасност.Инициалното значение е определящо.Без червеното и синьото,а още повече зеленото,губят тежест.Червеното определя.Само дето го е забравило.Но ще си спомни.Всички си спомняме,рано или късно.Струва си да живееш,за да си спомниш.