Бях заспала твърде дълго
своя пръв, но чуден сън
когато ти за миг реши
очите ми закрити с длани, да опознаеш и обикнеш.
Не бе смутен от моето въздържание
на истинската искреност
от онзи мой предишен сън. А, го сметна за нормално и разбрано.
Не ти трябваше отплата за пълното и чувствено отдаване.
А, аз.
И това бе всичко, което имах да ти дам!...
Но, защо не ми поиска друго, за да мога спокойно да откажа?!
- самотата беше силно завладяаща във онзи чуден сън!
А, аз дори себе си не притежавах. Бях ничия. Защото никой друг не беше ме поисквал...
Затова се дадох.
Но, понякога още ми се плаче.
А, после те обикнах.
И сега желая теб
без да искам да те имам,
... в онзи мой далечен сън!