автор: krista

Трепери кървавият залез
и много бавно пада мрак,
звездите пърхат в златен наниз
и уморен, денят си тръгва пак
Вечерникът в косите ми се спира,
за ласки непознати зажаднял,
и някъде звезда една умира,
а в мен се ражда бисерна печал.

Къде се крият дните ми метежни,
отишли си във синкав полуздрач,
дали запазват спомените прежни,
смеха ми помнят ли и моя плач...