автор: Rafan_Shevest

Щом се срещне в горската лъка,
вълка,
ще ми се озъби – спри,
ще ме цапне с лапа
и ще ме излапа
ей така на две на три.

Затова де - аз овцата,
бягам от съдбата си зъбата,
кой на тая лакомия дива
ще окаже съпротива
ще побегне лудо колектива
и вълкът зверище гладно,
ще изхапе обществото стадно.
Ще докопа едра блейка звяра,
ще я метне на гърба ще я откара,
ала мен ли ще набараш баш,
затова се крия в колектива наш.
Щом устата на съдбата е зъбата,
гледам да съм в стадото в средата,
там дори като овен
аз съм горе-долу защитен,
Може друг да лапнат вместо мен.