автор: vanilin

На Гриша и Митко

Какво да ви оставя, синове?
Тревожните си мисли да ви дам?
Да разделя сърцето си надве
или да ви строя вселенски храм
за истините дребни на деня?
От истините дребни тръгнах аз,
за да прозра внезапно във една –
натрупвана в сърцето пласт по пласт…
Прабългарския гняв ще ви предам,
славянското “добре дошли” и още
рискования опит за следа
след нищото на гниещите кости…
Животът по еснафски ако спре
във делника ви тих и бледосив,
напразни ще са тези редове…
И по-добре, че няма да съм жив!…

Ванилин Гавраилов