автор: fightingone

Когато детето беше дете,
ходеше с отпуснати ръце
искаше ручеят да е малка река,
малката река да бъде голяма
и тази локва да е морето.

Когато детето беше дете,
не знаеше, че е дете
и за него всичко имаше душа
и всички души бяха едно.

Когато детето беше дете,
нямаше мнение за нищо,
нямаше навици,
често седеше по турски,
хукваше да бяга,
в косата си имаше вихрушка
и не правеше физиономии, когато го снимат.

Когато детето беше дете
беше времето на следните въпроси:
Защо аз съм аз и защо не съм ти?
Защо съм тук и защо не съм там?
Кога е започнало времето и къде свършва Космоса?
Животът под слънцето не е ли само сън?
Това, което виждам и чувам и усещам като мирис
не е ли само представата за свят преди света?
Наистина ли има зло и хора,
които действително са зли?
Как е възможно аз, който съм аз
преди да съм станал аз, да не съм бил
и някога аз, който съм аз
повече да не бъда аз и да ме няма?

Когато детето беше дете,
на гърлото му засядаха спанакът, бобът, млякото с ориз
и задушеният карфиол
и днес яде всичко това и не само от глад.

Когато детето беше дете,
веднъж се събуди в чуждо легло
и сега непрекъснато,
много хора му изглеждаха красиви
а сега само в миг на щастие,
ясно си представяше Рая
а сега в най-добрия случай само го предчувства,
не можеше да си помисли за Нищото
и до ден днешен потръпва.

Когато детето беше дете,
си играеше с въодушевление
и днес погълнато изцяло както преди, но само
когато става дума за работа.

Когато детето беше дете,
за да се нахрани му стигаха ябълка и хляб
и все още е така.

Когато детето беше дете,
ягодите падаха в шепата му просто като ягоди
и все още е така
суровите орехи правеха езика му грапав
и все още е така
на всеки връх
копнееше да се изкачи все по-високо
и във всеки град
копнееше за все по-голям град
и все още е така
и на върха на дървото посягаше към черешите със самочувствие
като и днес
страх от всеки непознат
има и до ден днешен
чакаше първия сняг
и все още го очаква.

Когато детето беше дете,
хвърли в дървото пръчка като копие
и тя все още е там.



* Това е водещото стихотворение във филма на Вим Вендерс “Криле на желанието”

**Петер Хандке е страхотен австрийски автор, изключително известен най-вече с пиесите и прозата си