автор: kumeca

Една жена съня ми обладава.
С вятър в коките, в очите – с нега.
Аз всяка нощ на сън я пожелавам
и се събуждам с чувство на тъга.


Тя бе реалност, но преди години:
не се забравя никоя любов.
Със безпощадност времето отмина –
в замяна ми остави послеслов.
19.12.05 г.
Добрич