(Какво е несподелената любов?)
Защо днес пак си натъжен?
Защо повтаряш същите рефрени?
Твоите думи парят, като ръжен
горят, следи остават овъглени.
В сърцето има място само за един:
не можеш вътре да се настаниш.
Заето е, отдавна имам аз любим,
ти там излишен си. Какво мълвиш?
„Обичам те” пак казваш. Стига, спри!
Не виждаш ли - със думи нараняваш!
Не можеш със „обичам” , разбери,
в живота мой да се настаняваш.
Поспри моля те, за миг замълчи.
Не се сърди, не аз съм твоята посока,
Не можеш да си с мен, да, знам, боли.
Не исках да съм толкова жестока.
За жалост често случва се така.
Живота много странно е устроен:
жесток и труден е, няма правила...
Ала излишен ако тук си, ти спокоен
огледай се и много скоро ще съзреш,
че някой там, те чака в далечината.
Тръгни, стигни и, ако от себе си дадеш
ще сетиш щастие и топлина в душата.
Не съм за теб, разбери. Върви си, моля те.
Върви…
10.09.2006