автор: fightingone

Сеитбата е далече. Появява се
местността в дъжда и звездите през март.
Вселената се нагажда към формулата
за безплодни мисли по примера
на светлината, която не се докосва до снега.

И под снега ще има прах
и всичко, което не се е разпаднало ще бъде
по-късна храна за прахта. О, вятър, който издига!
Плугове отново раздират тъмнината.
Дните искат да бъдат по-дълги.

В дългите дни ни засяват без да ни питат
в онези извити и прави редове
и звездите отстъпват. В полята
виреем или загиваме без право на избор
покорени от дъжда, а на края и от светлината.