(18.03.07.)
Гледах те докато се разливаше по пода,
докато късаше с усмивка крехки пеперуди,
докато умъртвяваше всяка докоснала се до теб надежда.
Гледах теб и кичурите ти,
пропити с много срам.
Слушах смеха ти отровен,
който се разстилаше по пода
като тъмен сатен.
Питах всеки твой поглед
"Къде намери тази сила
да чертаеш омраза и
да преобръщаш в бутилка страх?"
Усещах близо всеки твой опит
да порежеш нотите на онази песен.
"Знаех много добре,
че пътищата ще свършат с теб."
Разбирах те, когато
намазваше ръцете си с крем
против чувства
(нали много ги мразеше).
Оглеждахме се една в друга,
без да знаем коя коя е -
коя грижливо опетнените кичури реше
и коя от нас ги реже.
Гледах те докато се разливаше по пода,
капка по капка източена емоция,
с порязана съвест
и наполовина изпята самоличност.