Ах тази миша дупка! Пълна, подредена.
И туй мишле събирало и подреждало всичките ми записки.
Започнати, захвърлени,
зарязани, забравени...
Полу-почти и четвърт още,
полу "за после" и малко от снощи...
Студентски ръкописи за цивилизации и въртоглави,
"На лов за теореми" и размисли чорлави.
Дипломна работа "интуиция изчанчена",
воински стихове "ракията в чантата".
Процесни теории, системи отворени,
игри с информация, логични - затворени,
безкрайни логики, програми безмислени,
логики за програми, народопсихологии...
Разкази, приказки, 130 века история,
учебници започнати за логика и материя,
лекции непрочетени, статии недописани...
Циклопедия от циклопедии за век орисана,
Пародии, епитафии,
епиграми, анаграми,
апокрифи, амалгами,
писма и проклятия,
обратни заклинания,
волгарски поговорки,
словесна диария...
Брей, че мишле! Оправно, трудово.
Прибирало, събирало - планина натрупало.
Кой ще го напише, кой ще го чете?
И да го чете - какво ще разбере?
А на върха намерих преди час написано
от серията "КОЛ" (Късно откъснати листа)
Завръщане
От град, село и гора
се завръщам отново.
Все по пътя вървя
утъпкания, без умора.
Все напред и все назад
бъркам пътища с "у нас".
Ту съм стар, ту съм млад
но не спирам, не съм "пас" -
надалеч се взирам,
твоите очи намирам.