автор: aifel

Знаете ли всички Вие...
дето тук си пишете сега!
Че от памтивека ние гнием
само заради една дъска.

Да! Една дъсчица само
ни направи луди днес
а знаете ли само,
колко подвизи са в нейна чест...!?
Бариерата проклета все пред прелеза виси.
Пада точно пак пред тебе и се мръщиш гневно ти!
Как да се оплача днес на шефа...,
че дъската хлопна точно тук...!
Леко очилата сваля и отправя поглед луд.
Бавно мравки ме полазват и започвам да цвърча...
БОЖЕ, моляте смили се...ти над моята душа.
Сбръчква вежди и жената...
Писна ми от теб!
До кога ще чакам млякото и ябълките днес!
Всеки път когато видя таз дъска пред мен
иде ми да я зарита и да стана нечии фен!
Ха сега ми Вий кажете лесно ли ми е на мен,
че една дъсчица само бърка целия ми ден!
Ако някой дойде тука...
път за Сливница му е открит...
със търпение жестоко да се той въоръжи!