автор: paparakapv

        “И приютили бялата ми болка,
        пчелите мойта песен ще запяват!
        ...Камбаната, нашарена за празник
        и влакът, който все ме отминава...”
                        Prashinka

И ако времето за теб не стигне,
за да изпееш трудната си песен -
усмихвай враговете си и раждай
разлистените думи и дърветата.
Излез от двора в синята вселена,
където ще се срещнеш със живота си.
Прахът около теб ще се разсее,
ще съживяваш мъртвите небета.
И както с позабравени приятели
ще си говорите за временни понятия -
Усмивката и облака, дървото,
с които сутринта поделяш хляба си
ще бъдат само част от глух пейзаж.
Ще се научиш даже да забравяш...
А в стаята със важната ти шапка
ще разбереш, че няма нищо свято,
че всички твои паяци и мравки
са малките деца на самотата ти.
Ранените дървета проговарят,
когато се изострят сетивата ти.
Едва тогава ще откриеш Рая,
а влакът ще се спре и ще те чака.