автор: rosy88

Обещай ме на онази есен,
за която тръпне под езика
светла мед и грозде, сок небесен.
Обещай да не забравяш никога
тази нощ, в която: Обещавам
бавна сред очите ти да легна
да те любя, както си изправен.
И да те усмихна за последно.
Обещай ми, обещай ми чудо
никога от теб необещано.
Само миг ще те обичам лудо.

Не, не тръгвай! Още твърде рано е.