автор: Sandra_54

Мълчание,мълчание...
убиващо мълчание!
Една сълза проронват пак
очите ми в захлас.
Красиво е морето пак
и изгреват очакван.
И белите вълни,
умиращи в краката ми...
Къде да търся искреност
и истинско приятелство?
Къде да спра за миг да се огледам?
В какво е скрита тайната
на твоето мълчание?
В какво да търся смисъл занапред?
Не съм била щастлива аз
в измамната реалност.
И вече знам единствено,че съм сама.
Усещам полъха отново
на твоето мълчание.
Усещам болката от твоята душа.
Преливат в мен нещастие
и силно разкаяние.
Незная как да спра и как да бъда аз.
Симфония на чувсвата пак свири
във душата ми
един забраве,вече стар рефрен.
Страдание изгарящо,
разяждащо сърцето ми
от гибелта на кораб потопен.
Красив и строг,в душата си добър,
ти криеш спомена...
от нашата отминала любов!!!...