автор: krista

Без теб ме няма!
Без теб съм само болка и тъга,
без теб съм като цвете,
поникнало в снега.
Без теб дърво без корен съм,
небе без слънце и море без бряг.
Без теб съм бягащ от очите сън,
изпепеляващ жертвата си страх.
Без теб съм птица без крила,
с поглед, устремен в простора,
без теб съм винаги сама,
дори да съм в тълпа от хора.
Без теб незнам дали съм жива,
дали съм истинска
или съм самодива.
Незнам дали съм цяла,
а може би съм рана.
И как да разбера
като без теб ме НЯМА!