автор: meiia

"защото любовта покрива множество грехове."
I-во Послание на апостол Пeтър
4 гл. 8 ст.

И не е оправдание сърцето ми,
миражите когато прекосявам,
когато губят зърното ръцете ми,
а ми е дадено да го засявам.

И не е оправдание, и не е!
Пенливата ми кръв, ако не стихва.
И даже цялата да ме прелее,
не ще е кръв, с която се обиква.

А ти ме водиш по пътеки свои.
Забравяш пътят ми, че е различен.
И грешките, защото са си мои,
и измълчаното, с което те обичам.

Понеже в тебе няма да възкръсне
последната ми слънчева частичка.
Сърцето ми, дори и да се пръсне,
не ще е е оправдание за всичко.

И не е оправдание за тебе, не е!
Но те обичам с неговата мярка.
Като дете, което в тъмното не смее
да отдели очи от слънчевото ярко.

И си припява песничка обична,
защото само нея иска да си спомня.
Откакто те сънувам, съм различна.
Освен сърцето, другото не помня.