автор: kusmet4e

В прегръдките ти падам и вече няма вчера, няма утре. Времето изтича през пръстите ми, подобно песъчинки вечност.
Само с теб светът има смисъл. И само с теб мечтите ми са тъй реални. Със теб аз вече нямам възраст, без тебе времето тече неумолимо. И ако няма днес със тебе, без тебе няма утре.И ако вчера нямало те е до мен, значи няма днес.
В прегръдките ти падам и вече няма болка и борба. Всичко остана отвън, пред вратата. Оставих го там, подобно стари галоши. Само с теб има спокойствие и тишина. Със теб вече няма студ, без теб е вечна зима. И ако ти не си до мен сега, то утре няма да ме има.
В прегръдките ти падам и вече няма Ти и Аз. Вече станали сме Ние. Само с теб аз съм цяла, без теб съм само половин човек. И ако те няма, значи няма Ние, няма ме и мен.