(нещо като есе на тема "чистото гладуване")
Мило момиче,
Ето ме на седмия ден от гладуването, олекнал с цели 10 килограма.
И импулсиран да отговоря на последното ти писмо
http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1230.new#new
в което между другото пишеш:
„ ... в тази работа имаше нещо много странно – по време на цялата процедура не можех да се отърва от чувството, че започвам едно дълго 25 дневно гладуване. (...) Защо точно 25 не знам, така се появи. И освен това имах силната увереност, че това гладуване ВЕЧЕ се беше случило. И сякаш не аз го започвах, а то започваше мене. И се започна.”
Всеки композитор, художник, поет и въобще творческа личност ще те разбере на секундата. Имам за себе си поне две обяснения – научно и езотерично. Не зная кое ти искаш и кое ще ти хареса повече. Страхотно е това усещане – виждането на ЦЯЛОТО, преди да е направено и сякаш вече се е случвало. Познато ми е.
„Извода, който направих за себе си е, че гладуването е един изцяло вътрешен, творчески процес. Нито можеш да го споделиш с някого, нито някой да ти помогне, нито да го направи вместо теб, нито заедно с теб... нищо от това не е възможно. Дори и да опиша всички външни признаци, не е възможно да споделя същността. Всеки сам, според собствените си сили, нагласи и опит, би могъл да опита и да го преоткрие за себе си.”
Възможна твоя позиция. И добра, след като ти върши работа. В твоя случай са ти необходими точно такива убеждения, сиреч – вярвания. Защото ти сега идентифицираш себе си, сега се градиш като личност.
Не бива обаче да се изключват и другите интерпретации .
Ето моята: всичко е въпрос на ВЯРА – важно е в какво вярваш и от какво имаш необходимост. Също важна е и душевна нагласа.
Преди десетина години, когато пишех първата си книга за гладуването, ВЯРВАХ, че има „правилни” и „неправилни” начини на гладуване. Вярвах още, че само някаква част от човеците МОГАТ да гладуват. Затова и заглавието беше: „Гладувайте правилно – практически наръчник по лечебно гладуване и религиозен пост”
По-късно убежденията ми станаха като твоите днешни. Всичко е индивидуално, дори всяко едно твое гладуване не прилича на друго твое. Сиреч – рецепти няма. Още по-късно отново промених разбиранията си.
В модерната психология хората се делят на такива, които виждат предимно различията и на такива, които виждат основно приликите, общите признаци и умеят да правят обобщения. Така че, ако приемем днешното ти субективно отношение към гладуването, не би трябвало дори и една книга да се издава и чете. Значи, няма смисъл от споделяне на опита, от общуването.
Ако приемем другата позиция – значи има правила, рецепти. И единствен правилен начин. Нещо като панацея, като вълшебно хапче за всичко (такова е разбирането на 85-90% от хората, които сляпо вярват на капацитети и „специалисти”, а не на себе си).
Аз мисля така: и двете крайни позиции са напълно възможни и еднакво имат право на съществуване. И нека не забравяме, че между тях има още милиони варианти. Всеки си избира това, в което ВЯРВА, което му изнася, което му върши работа.
Затова и написах втората си книга. Определям я като елитарна. Предназначена за хора, които са стигнали до ВЯРАТА, че гладуването е най-доброто състояние на човека между две „нормални” хранения. Дори до нещо повече, че гладуването е процес на продължение на храненето, но с други средства – с вода, въздух, слънце.
Хранене и с още нещо - с „енергии”, които пресичайки паралелните ти светове, ти носят странното и приятно усещане, че това ВЕЧЕ СЕ Е СЛУЧВАЛО.
Завършвам с твоето мото, MBIRA, защото ми харесва:
„Който го прави, го постига. Който не го прави, не го постига.”
Нека Бъде Така.