автор: krista

Вали дъждът, изпълнен със тъга,
поляга сгърчен в локви на земята,
оплакал мълком своята съдба,
сега унил се сгушва във тревата.

Вали дъждът със сянка на тревога
и зов за помощ сякаш е гърмът;
угасва нейде разгорял се огън,
а птиците уплашено мълчат.

Вали дъждът с пречистваща разплата,
отмива всеки грях неизживян,
мистерия във стихове възпята,
но често...не разбран.