автор: osi4kata

не съм щастлива
времето се губи
във дебрите на твоето мълчание
и часове
проточени и груби
разтягат дните
с нежелание
докосвам с пръсти
белите клавиши
и тоновете са фалшиви
прокудена от топлите си мисли
замръзвам до пианото
заспивам
летаргия
далече от потока
където скоростта е непосилна
деветия живот на котката
изглежда интересно нестабилен
събуждам се във него
добро утро!
прозявка и протягане
и слънце
приятни
бързи
котешки минути
мър
мър...

ще бъде кратко
сън е