автор: tamara

Понякога когато те обичам.
Притискам те до мойте колене.
И седнал на земята те поглеждам
И чакам ..
Времето да спре.

Да спра и аз със него.
Да застина.
Във мраморен копнеж и суета.
Студено, бяло, гладко да обичам.
Тъй както те обичам и сега.

Понякога когато те намразвам.
Във времето напред ми се лети.
Когато пак ше съм спокойно-празна.
Не-наранима, не-сломима, не-...
съществуваща дори.