автор: rosy88

И тогава признах, че обичам.
Чу се гръм и пропадна небето.
Оглушаха звездите от писъци.
Майка нейде изпусна детето си.

Спря часовникът. На шест без десет.
Два делфина нагълтаха пясък.
Ято врани пробиха сърцето ми.
Бързах много. И тичах натясно.

Цяла вечност... Умирах. Възкръсвах.
Пропълзявах в горещата лава.
Но внезапно спасиха ме пръстите ти:
“Аз обичам те...Точно такава!”