автор: nega03

Когато в мрака легне тишината
и натежат клепачи уморени,
ще те завие като пелена тъгата
и ще прошепнеш мойто име.

Когато във простора завалят звезди
и небето тъжно се разплаче,
вгледай се във моите очи
и помисли, какво сълзите значат.

Любов - изгаряща до болка,
защото е несподелена.
Душа - почти нежива,
от думи и обиди огорчена.

За сбогом май настъпи време.
Тръгвам..., да не се разплача.
Върви по своя път, любими!
А аз по моя продължавам...