автор: TheViktorian

Га снощи са прибирах у дома,
на ларгуту у селу срешна ма мома.
Тя беши страшну непозната,
ни беши тукашна момата.
Започна са една закачка ,
на градски викат му: „свалячка”.
Бая се двамата сближихми,
чи дажи дрехити свалихми
А беши нощен теферич,
на калдаръма стана стрич.
Ут камик грапъв е направен,
в селОто пътя ни неравен.
И стана тя, какват танА
ф сридата на либОфната игра.
тъй какту бяхми са унесли,
на Центъра сми са изнесли.
Една ми яка тарпана ,
край назе бръже се събра.
Не можи да са види честу,
таквоз безсрамну, диву нещу.
Ни бях правИл такъв сеир
От ланския Кратунски панаир,
Га кучиту на Жендо ма путгони
И ми наръфа готянити панталони.
Ма, аз ни съм ви кой да е -
да спира влака, язе не!
Сирьозна беши и момата,
Ни са утказа от играта.
А публиката беше здрава -
Един ти пляска, друг съвет ти дава,
Трети прикляка – нещу да не изтърве,
Друг са провиква : „Давай набуреее!”
Три-четири добри танцьорки
играеха го на клакьорки.
Костумчета си бяха намерИли,
скандираха със сички сили:
„Бат Пеньо, ти си най-добър
и мощен, същи си катър,
ОлЕ,олЕ, поклон и рози,
владееш всички яки пози!”
След час и нещу доди кмета
със околийския и се разшета.
Таман тугава със Наташа,
Привършихми играта наша.
Разбрах аз посли, работата цяла,
решили да ма видат ква съм хала.
Аверите ми - тез зевзеци смели
рускиня за либоф, са ми наели.
Афера цяла измислИли,
коварну ми я приложИли.
И аз да са яда в шарана
Са фанаф бръзо у капана.

Поуката каква е тука ли?
Ни са правети вий на пукали.
Момето щом ни сте виждАли,
можи да са ва изиграли.
Идети с нея по-на скришну,
туй хич биля не е излишну.
Усвен аку не искати кат мен,
да ва признават за гамен.