Събуди в мен жената.
Вярно е!
Тъй дълго браних този свят
от пръстите лъжовни
на мъже,
които само с поглед
ме събличаха.
Нахвърляха се хищно към плътта
и в пищното й изобилие
съзираха
единствено
проблесналата сладост
на плода
за бързо консумиране...
С ръцете безлюбовни
го откъсваха,
преди дървото да им го дари
във прелестта
на сочната му зрялост...
Събуди в мен жената...
/Изначален е
копнежът
за себеотдаване./
Не ме е любил никой друг така -
с душа и тяло,
слети във едно!
Така без страх и свян
не съм разцъфвала
под ничии ръце,
докато твоята любов
ме сътвори...
Събличай ме!
Изпивай ме!
Люби ме!
Със дъх и устни ме изгаряй!
Изтръгвай стоновете
като музика от струни!
Всякак ме обичай!
Аз тихо коленича
пред нозете ти
и на живота извора
във теб
целувам...