автор: meiia

Кажи кое е името ми,
какво означава
или какво би означавало
след твоето навлизане в мен,
а после и след твоето бягство?!
Или онова, с което съм родена
и, с което Бог ме беляза
от белите страници на вечността.
Онова, с което ме изричаха,
за да ме имат докрая.
Онова, с което ме посрещаха
и другото, с което ме изпращаха.
Онова, с което се връщах
и то падаше на прага уморено
като лист, любил вятъра.
Онова мое име, което измечтах,
но никога и никак нямах,
и никой не ме нарече с него.
Онова, с което искаш да ме зовеш,
но още не си посмял.
Онова, с което ме шепнеха страстно.
И най-кроткото ми име, което е
приспивна песен за сина ми.
Онова име, което има силата
да прекоси пустини
и да пренесе извора си отвъд тях.
Онова име, което вали като дъжд,
усетило жаждата ти,
или се разкъсава като плячка,
ако е единственото,
с което можеш да се нахраниш.
Търся името си, за да се върна
до същността си.
Но стигнам до теб и питам:
"Кажи кое е името ми!"