автор: groove

В огледалото любовта ми се стича.
И го пръска на хиляди крясъци.
Любовта ти след тях въртопа увлича.
И се давим като в плаващи пясъци.

Да, очите ти търсят силует на кощута.
И копнеят за нежност извечна.
Търсят малки нозе в кристали обути.
И са слепи за кръста и меча ми.

Аз съм там в огледалото. Вещица древна.
Амазонка възседнала стръвно живота.
С меч издигнат високо до кръв последена.
Жилав цвят, бодлив във пустиня самотен.

Гордоста ми е тъжно начало на здрача.
Знам, че нямаш очи да ме видиш.
Аз съм войн,аз съм дракон.Не плача.
И няма да моля дори да си идеш.