автор: BODIGARD

Случайно я помолих да танцува
с мислите ми да се запознае
не знаех че сърцето и будува
че в очите и денят ухае.

Само песента сновеше
между силуетните ни очертания
а сега се питам сън ли беше
или самотата ми покани я.

Огледално чиста
определено не за мен
избягах от пръстите мъниста
уплаших се да не бъда утешен.

Сега във онзи танц я чакам
все тъй тъжен и студен
песента ми пак заплака
че е само спомен приютен.