Любов, ти имаш толкова лица
и всеки път си толкова различна,
веднъж си кротка тишина,
а друг път си направо неприлична.
За някого си ставала затвор,
заключен със стотици катинари,
за друг била си син простор,
поляна с крехки минзухари.
При някой си се спирала нечакана,
с коси от слънчеви лъчи,
от други си била оплакана
и напоена с извор от сълзи.
При мен дойде разпалваща
и станах огнена жена,
и знам - ще бъдеш неугасваща,
щом пламъка запазих досега.