Във будоара на сърцето й като дрънкулка,
като смарагд на кръста на безименния пръст,
един разгулен Март, краде от гледките на белия й хълбок.
и в мислите му се редят цветя, дантели, пух.
По всичките й хълмчета се къса календара!
Не е по силите дори на най-решителния Март
да отстрани засрамено очи от ябълковата й роба
и безучастно да преглътне голотата, рукнала оттам.
Наивен Март! Перо от жадна птица го догонва
и под разрошените нишки на отдъхващо крило
разчита нецъфтели още мисли с дъх на първа среща
край силуета на заобленото й бедро.