автор: krista

Нощта изопна си снагата,
запали няколко звезди,
побутна ласкаво луната
и облачета сиви засади.

Възседна после черния си кон
и запрепуска над земята,
да стане за бездомника подслон,
на бедния покой и сън да прати.

И влюбените не забрави,
със нощния си плащ ги скри,
нещастника дори не изостави,
със полъх лек сълзите му изтри.

Прекрасна нощ,вълшебнице добра,
тих пристан в бурното море;
при теб заспивам щом се уморя
и ме завива твоето небе.