автор: forget-me-not

Харесваше й да пътува на автостоп . И тръпката да се доверява на абсолютно непознати хора.
Предпочиташе този начин на придвижване, когато й се налагаше да ходи до областния град по работа. Мразеше мръсните влакове, пропити с вонята на немити кой знае от кога тоалетни.
А често й се налагаше да пътува...
Не чака много дълго. Скоро една лъскава кола спря до нея. Шофьорът отвори вратата и я покани:

- За къде си? Хайде, качвай се.

Огледа го отгоре до долу. Беше мазен, дебел и разплут. От ромски произход. Абе да си го кажем направо – чистокръвен циганин. С три реда златни ланци на гърдите.
Изпита леко притеснение, но все пак се качи. Не й се седеше на шосето в юлската жега,в очкаване да се появи някой по-благонадежден.
Заприказваха се. Той започна да се хвали какъв голям бизнесмен е. Имал фирма, която осигурявала работа в чужбина и прочие глупости.. Попита я с какво се занимава.

- Счетоводителка съм.

- Тъкмо имам нужда от счетоводител. Искаш ли да работиш за мен?

Каза му, че няма намерение за сега да напуска работата си, но той продължаваше да я убеждава, колко по-добре ще бъде при него.
Забеляза, че й хвърляше доста многозначителни погледи,които бяха подкрепени с приказки за това,колко е самотен. Бил разведен. Мечтаел за такова младо и хубаво момиче като нея.
Тревогата й започна да нараства. Десетки пъти беше пътувала на стоп,но никой досега не си бе позволявал да й говори такива неща. Искаше й се по-скоро да пристигнат.
В далечината вече се виждаха сградите на промишлената зона. Каза му да я остави, където му е удобно. Щеше да вземе градския транспорт до центъра.
Но вместо да влезе в града, той продължи по околовръстния път.


-Къде отиваме? Спри ! Трябва да сляза!

- Ще ми дойдеш на гости. Имам къща в едно село на 40 км. от тук.

- Не искам да ти идвам на гости. Имам работа за вършене.

- Работата може да почака. А и в селото днес има събор. Ще хапнем, ще пийнем...

Заплаши го,че ще скочи в движение. Той я погледна с присмех:

- Вратите са с централно заключване. Не можеш да отвориш.

Сърцето й биеше като лудо. Осъзна, че е загазила сериозно...
Влязоха в селото. Наистина имаше събор. На площада бяха разположени дървени маси и пейки. Димяха скари с кебапчета. Силна музика пореше въздуха.
И навсякъде тумби от цигани...
“Господи, на всичкото отгоре селото беше циганско!” Мислите й препускаха с бясна скорост. Чудеше се как да избяга..
Стигнаха пред една доста голяма къща. Той паркира колата в двора. Хвана я здраво за китката и я повлече към къщата. В стаята, където я въведе имаше цяла сюрия циганета, две млади циганки,силно гримирани, с ярки карминени устни и една старица, приличаща на Баба Яга,както я описват в приказките.
Представи я като новата си счетоводителка, после им нареди да донесат мезета и пиене. След като отрупаха масата с храна, всички тихомълком се изнизаха. Оставиха ги сами. Той заключи вратата и почти насила я накара да седне на един стол. Сипа си ракия в една голяма чаша, а на нея наля бира. Подканяше я да се храни, но вцепенението й беше токова голямо,че не можеше да преглътне нищо. Тогава той се опита да я успокои. Каза й , че не трябва да се тревожи, че много я харесва, и че иска да му стане любовница, че ще изпълнява всичките й желания...
Тя му обясни, че единственото нещо,което желае, е да я пусне да си ходи.
В този момент той побесня:

- К’ви ми ги дрънкаш ма, курво долна!? Ще те чукам, докато припаднеш! Уличница! Искала да си ходи! За к’во тогава си тръгнала по пътищата на стоп?

Сграбчи една бутилка с бира и я запокити срещу нея. Не можа да я улучи и бутилката се разби с трясък в стената. Пяната започна да се стича на струйки към пода.

- Добре, ще се чукаме, само не ми причинявай болка. Моля те!

Видимо доволен, той я хвана за ръката и я поведе към спалнята.

- Покажи ми къде е тоалетната. Искам да се изпишкам преди това. Пишка ми се много.

Погледна я с недоверие, но явно реши,че не го лъже, защото отключи вратата и я изведе на двора, без да отпуска желязната хватка около китката й.

“Слава тебе Господи, че си създал селските дворни клозети!”

Това беше единствения шанс за бягство!

Рязко и с всичка сила се дръпна от него, и затича към портата,но той я настигна, улови я, и я задърпа обратно. Тогава тя започна да крещи:

- Помощ! Помогнете ми! Изнасилват ме!

Той се стресна. Не очакваше тя да се развика и без да иска отхлаби хватката. Това й даде нови сили да се бори с него. Продължи да крещи, като същевременно се опитваше да избегне юмрука му, насочен право в лицето й.

От прозореца на съседната къща се показа един човек, но вместо да й помогне, се облегна удобно на перваза да гледа сеир. По улицата минаха някакви хора, но и те не се спряха да й помогнат. Само с учудване повдигнаха рамене. “Тая пък за к’во се е разкрещяла? Като не иска да я ебат, к’во прави там?”
Разбра, че трябва да си помогне сама. Захапа го за ръката. До кръв. После му заби един шут в чатала....

Бягаше по улицата толкова бързо, колкото никога досега. Не беше подозирала, че е способна на такава бързина. Задъхана стигна до края на селото,където беше пътя за града. Спря. Тресеше се цялата. Какво щеше да прави сега? Да се върне обратно, и да пита някой кога минава автобус, и дума не можеше да става!

Вече се свечеряваше. Единственият й избор беше да спре някоя кола на стоп.
Ако изобщо минеше такава, в близките часове...
Обзе я неописуемо щастие, когато насреща й се зададе един автомобил, изникнал сякаш от нищото. Замаха като обезумяла. Беше готова да застане дори на средата на шосето, само и само да го спре.
Автомобилът спря. Беше такси.
Нечуван късмет! В такова затънтено село, при това привечер - да се появи такси! Каза на шофьора да я откара на гарата в града и се отпусна на седалката като размазана. Не можеше да спре да трепери, нямаше никакъв контрол върху крайниците си.
Таксиджията усети,че нещо й се е случило, и я попита дали има някакъв проблем. Чак тогава тя го погледна. Имаше интелигентно излъчване и..... “О, Боже! (За кой ли път днес споменаваше името Господне?). Липсваше му едната ръка! Беше еднорък! Как изобщо успяваше да шофира?”.....
Разказа му всичко. Той я изслуша без да я прекъсва. Не направи никакъв коментар. През останалия път мълчаха. Стигнаха до гарата. Тя му плати и слезе. Едноръкият извика след нея:

- Ще чакам тук! Ако е заминал последния влак, аз ще те закарам у вас.


Влакът беше тръгнал преди 5 мин.


Чакаше я.

През цялото време, докато пътуваха не размениха нито дума. Беше късно през нощта, когато спряха пред дома й.. Тя извади портфейла си...

- Не искам пари! Бъди щастлива!

Целуна я по челото, и се стопи в мрака така, както се беше появил.