автор: fightingone

Най-необичайното нещо, което съм откраднал? Снежен човек.
Полунощ. Той изглеждаше възхитителен; висок, бял мълчаливец
под зимната луна. Исках го, беше приятелче
с хладен ум като парче лед
в моя собствен мозък. Започнах от главата.

По-добре да умра отколкото да се откажа без да взема
каквото ми се иска. Той тежеше тон; торсът му,
леден и корав, прегръщаше гръдния ми кош, жесток мраз
ме пробождаше в стомаха. Част от удоволствието беше да знам,
че децата ще плачат на сутринта. Животът е суров.


Понякога крада неща, от които не се нуждая. Коли, за да се повозя
до никъде, влизам в къщите с взлом просто да хвърля един поглед.
Аз съм противен призрак, оставям неразбория, понякога задигам фотоапарат.
Наблюдавам как ръката ми в ръкавица превърта топката на вратата.
Спалня на непознати. Огледала. Въздишам ето така - А-а-а-х.

Отне известно време. Сглобен в двора
той не беше същият. Засилих се
и го шутирах. Отново. Отново. Дъхът ми се откъсна
на парцали. Сега има весел вид. После стоях
сам сред буците сняг и светът ми беше писнал.


Скука. Често ми е толкова скучно, че бих се изял.
Веднъж откраднах китара и си помислих, че мога
да се науча да свиря. Задигнах бюст на Шекспир веднъж,
продадох го, но снежният човек беше най-странното.
Не разбираш и дума от това, което ти говоря, нали?