автор: angar

Как ме мами дунавската вечер
да зарежа службата и тебе!
Тъй ме грабна песента от шлепа,
че безумен полетях след нея.

Прекосих по лунната пътека,
златна разпиляна над вълните,
и се спрях отблизо да погледам
хората, които ме плениха.

Всички бяха толкова красиви!
Всички - младо и безгрижно племе.
Аз останах отстрани потиснат
и помислих: "Късно е за мене!

Пътят, който те вървят, изминах.
Имам свойте пейки и пътеки.
Времето на младостта за мене
вече е отминало навеки..!"

Облак чер луната ще погълне.
Ще потъне лунната пътека.

Тръгнах към брега да се завърна,
и така една мечта погребах.