автор: elrisha

(изкрещяно)

И дойде ряздялата..
Плаках. Плача... за утре - не знам.
Застанах с лице под душа, но и острите струйки не можаха да измият изкривените черти на лицето ми.
Ще ми мине - повтарям си. Ще свърши и това...
Пускам силно музиката. Децибелите могат да избият панелите, но не заглушават ударите на сърцето..
Как да се отърва от теб?!
Така си се вкопчил в душата ми!..
Хайде, махай се! Тръгвай! Вземи си мъжката свобода! Носи си я на гръб... до Върха!...
Преди време ми нарисува крилат кон. Сега разбрах предназначението му.
Хайде, отлитай! Няма ги вече веригите!
Просто си иди... и ме остави в тишината на самотното ми съществуване..
Чуваш ли ?! МАХАЙ СЕ !!!