Тик – такайки по края на стрелките,
Моите броени песачинки
Невидими, нечути тичат,
Като натрупали в нощта снежинки.
Когато времето се втурне,
Захвърлило очукани обувки,
Часовникът ще се катурне
И няма да успея да го чуя!
На мен ще ми останат само
Снежни стъпки в броеница,
Един албум, артритно рамо
И две три бебешки къдрици.