Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 428
ХуЛитери: 4
Всичко: 432

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: Icy
:: zika
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИстория за шапката на Шапкаря
раздел: Други ...
автор: e_stratieva

                      или
сутрешен преглед на всичките му сезони


Не четете тази история, ако спите с нож под възглавницата или любимата ви детска приказка е Хензел и Гретел


                 Това всъщност са последните сутрешни новини от сезона.И, разбира се, след новините следва най-любимото четиво на Шапкаря: прогнозата за времето.- Съвсем шпионска история със съмнително начало и без край – заради дупката в Шапката на Шапкаря :

                 Шапкарят живеел на планетата сам. Бил чувал за хората и знаел, че не обичат да носят шапки. Познавал ветровете,но не им бил и пръв приятел.Как можеш да бъдеш пръв приятел с някой, който ти вдига във въздуха шапката,разнася я като празно писмо над планетата и ти пълни главата с вятър?- Така мислел Шапкарят, докато изучавал сезоните.И продължавал да живее на планетата сам. Веднъж обаче, потънал до уши в милиарди скроени шапки, дочул ясно човешки стъпки. - Шапкарят живеел на планетата сам, но бил чувал за хората... Не може – мислил си – да живеят толкова много хора по планетата, аз да съм все така сам, а човешките глави да са пълни с вятър!

                 - Добро утро, Шапкарю!- Чул той първия човешки глас през живота си.- Имам нужда от твоята шапка!-Ходя с толкова много вятър в главата си!
                 Шапкарят не знаел много-много как точно трябва да се говори с човек,който ходи с толкова много вятър в главата си, но му предложил ушанка – топла, с дълги уши – толкова дълги, че спокойно биха могли да прегърнат планетата, да я стоплят и предпазят от ветровете. Човекът,разбира се, влезнал в шапката, поогледал я отвътре (и тъй като почти нищо не видял, я харесал и веднага си тръгнал с нея).
                 Тази сутрин прогнозата е за малко по-малко вятър в главите на хората – си помислил Шапкарят, попротегнал се и надникнал навън през прозореца – зимната ябълкова градина била потънала в цветове.А отдолу – под клоните – се прозявали и лалета.
                 Времето минавало бързо, Шапкарят посрещнал втория си клиент, после третия, четвъртия и макар че през последните двеста години бил скроил поне милиард и половина шапки, изведнъж разбрал, че трябва да крои със скоростта на светлината, за да има за всички.А при него пристигали всякакви хора, поръчвали все нови и нови модели.

                 - Искам шапка за сън! – му се примолило малко,съвсем посивяло старче.
                 - Тези ги шия от раз! – Заспиваш и се сънуваш крал! – успокоил го Шапкарят.
                 - Искам шапка за бал от прозрачен тензух и с пера от паун! – провикнала се от пътя префърцунена дама.
                 - Искам шапка за слънце!...Аз пък за дъжд… не,не ми трябва чадър!...Искам шапка – да става за двама!... Аз пък искам да съм си сам!... Шапка за уличен пес… Две шапки за нощен бандит...О, и една за крадец! ..Ти,къде се пререждаш бе!- викал премръзнал от чакането подлец…

                 Хората, дето гледали към прозореца на Шапкаря тропали нервно с крак, някои се прозявали, трети палели припряно старата си лула, някои пък – сякаш с тайфун в главата си – стигнали и до бой!
                 Шапкарят, тъй отдавна бил на света.И през целия си живот бил живял единствено с мисълта за съдбата на всяка една от своите шапки.Мечтаел си за главите, върху които щял да ги задоми. И като всеки баща се надявал на най-доброто… Поглеждал през прозореца – чакащите за шапките вече били изпотъпкали градината с лалетата. Из калта се търкаляли всякакви ветрове. А от небето – с кървава лейка в ръка, плачели и сезоните. Шапкарят все по-рядко поглеждал навън през прозореца, слушал все по-тъжен ревящата под небето му тълпа и спрял да приема поръчки за шапки от хората. Един ден – може би след около двеста лета – ревът на тълпата строшил прозореца, в стаята на Шапкаря нахлула празничната мъгла, а с нея вътре се вмъкнали всички, които чакали под прозореца шапки за подлеци. Не, не било лесно, разбира се, да разпознаят себе си сред толкова гъста мъгла. О, а как духали ветровете в главите им! Сякаш почва Апокалипсисът!!! – си мислели с ужас гологлавите подлеци. И съвсем не забелязали, че в центъра на света – там,където цъфтяла зимната ябълкова градина с прозяващите се като църковни камбани лалета, лежала малка на вид,но топла ушанка-с дълги уши - толкова дълги, че спокойно биха могли да прегърнат планетата, да я стоплят и предпазят от ветровете…





Публикувано от railleuse на 11.03.2007 @ 15:12:27 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   e_stratieva

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Старата любов ръжда не хваща
автор: Vesa-Poetesa
654 четения | оценка 5

показвания 1767
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"История за шапката на Шапкаря" | Вход | 5 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: История за шапката на Шапкаря
от kristi на 11.03.2007 @ 16:11:10
(Профил | Изпрати бележка)
Ще разказвам тази история. Няма да мога да стигна до центъра на света, но ще ми е спокойно, че дългите уши на ушанката са прегърнали планетата и я предпазват от ветровете....
Ех, шапкарю!




Re: История за шапката на Шапкаря
от e_stratieva (estrati@abv.bg) на 11.03.2007 @ 16:16:07
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти,Кристи! Радвам се, че за малко си влезнала под шапката на Шапкаря. Той ще те пази от ветровете! Обещавам.
... :)

]


Re: История за шапката на Шапкаря
от kristi на 11.03.2007 @ 16:19:17
(Профил | Изпрати бележка)
А ако съм на нос Хорн?.....Ще ли? :)))

]


Re: История за шапката на Шапкаря
от e_stratieva (estrati@abv.bg) на 11.03.2007 @ 16:26:04
(Профил | Изпрати бележка)
И на нос Хорн (май че някъде го четат наобратно като Нрох) - пак ще... Не забравяй - ушите на ушанката му са толкова топли, че прегръщат планетата... :)

]


Re: История за шапката на Шапкаря
от kameja на 11.03.2007 @ 16:42:41
(Профил | Изпрати бележка)
Вълшебните ти приказки ме омагьосват. Хубаво е, че ги има!


Re: История за шапката на Шапкаря
от e_stratieva (estrati@abv.bg) на 11.03.2007 @ 16:44:12
(Профил | Изпрати бележка)
А! Значи и ти не спиш с нож под възглавницата. :) :) :) :) :)

]


Re: История за шапката на Шапкаря
от kameja на 11.03.2007 @ 16:50:52
(Профил | Изпрати бележка)
Не, понякога със огледало, за да сънувам някого.

]


Re: История за шапката на Шапкаря
от e_stratieva (estrati@abv.bg) на 11.03.2007 @ 16:53:09
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти kameja! Исках всъщност да ти кажа, че вълшебните приказки ги четат само вълшебници... Да, сигурно те си имат сандък с тайни, върху който седят като балерини...

]


Re: История за шапката на Шапкаря
от kameja на 11.03.2007 @ 17:06:09
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти и аз за слънчевите думи в сивия ден.

]


Re: История за шапката на Шапкаря
от e_stratieva (estrati@abv.bg) на 11.03.2007 @ 17:08:37
(Профил | Изпрати бележка)
:) :) :) :) :) :) :) :) :)

]


Re: История за шапката на Шапкаря
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 11.03.2007 @ 20:55:28
(Профил | Изпрати бележка)
..... Само едно малко и нежно момиченце, стояло на опашката за шапки, без да се блъска, и чакало реда си възпитано. Шапкарят се умилил, като го видял, защото му заприличало на неговата внучка, която живеела далеееч, далеееч от него.
- Каква шапчица искаш, миличка? - я попитал той.
- Аз не искам за себе си шапчица, уважаеми г-н Шапкар - изстреляло момиченцето със смел глас. - Аз имам цицинка на главата, защото едно лошо момче ме замери с един камък, и ме нарани, и сега всички шапки ми обиват. Ала аз искам една малка шапчица за моето братче - бебенце! Да не настине, и да не го веят лошите ветрове.
Шапкарят силно се трогнал от думите на момиченцето. Бързо изработил една малка, светло синя шапчица за братчето на момиченцето, а за него, сътворил една вълшебна шапчица - като погледнеш вътре - виждаш какво ще се случи след малко.
Така момиченцето се превърнало в една малка вълшебница, която винаги успявала да помогне и да спаси някой, защото знаела какво ще му се случи. И защото цицинката на главата й си седяла там, но момиченцето никога не намразило това момче, което я замерило с камъка.

А Шапкарят.... винаги е готов да ви даде шапка! От онези, топличките ушанки, с дългите ушенца... И вие можете да прегърнете целия свят, само го пожелайте!

------------------------------------------------------------------------------

e_stratieva, балгодаря ти от сърце за тази приказка!
Много ти благодаря!
:-)))




Re: История за шапката на Шапкаря
от e_stratieva (estrati@abv.bg) на 11.03.2007 @ 21:21:17
(Профил | Изпрати бележка)
И аз ти благодаря от сърце,мила Жени ! Невероятно е усещането да знаеш,че утре,когато се събудиш от сън, ще те чака още една цяла приказка. Твоят шапкар е добър вълшебник и добре умее да разпознава хората по шапките им... :)

P.S. За по-удобно можеш да ме наричаш прашинка..... :)

]


Re: История за шапката на Шапкаря
от Marta на 12.03.2007 @ 06:33:26
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Тъжна приказка. Мисля си, че сред и след всичките тези хора ще се почувства още по-сам. Дано си намери шапката сред лалетата.


Re: История за шапката на Шапкаря
от e_stratieva (estrati@abv.bg) на 12.03.2007 @ 09:37:48
(Профил | Изпрати бележка)
Ne,ne se nritesniavai! Mislia, 4e nepremenno shte si nameri 6apkata sred laletata! A pyk te -laletata-znauat kak da ob6tuvat s horata. Shte mu pomognat - v sledva6tata istoriia!
Dobro utro, Marta! :) I izviniavai,4e pi6a na latinica,ama mai vse o6te sanuvam i ne moga da si otkriia bukvite... :)

]


Re: История за шапката на Шапкаря
от e_stratieva (estrati@abv.bg) на 12.03.2007 @ 09:37:52
(Профил | Изпрати бележка)
Ne,ne se nritesniavai! Mislia, 4e nepremenno shte si nameri 6apkata sred laletata! A pyk te -laletata-znauat kak da ob6tuvat s horata. Shte mu pomognat - v sledva6tata istoriia!
Dobro utro, Marta! :) I izviniavai,4e pi6a na latinica,ama mai vse o6te sanuvam i ne moga da si otkriia bukvite... :)

]


Re: История за шапката на Шапкаря
от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 12.03.2007 @ 06:47:28
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
teorema na Brouwer: vsjaka top4esta glava ima to4ka v kojato ne duha vjatxr

Poincaré conjecture
ako ima
ушанка-с дълги уши - толкова дълги, че спокойно биха могли да прегърнат планетата,
to kojto i da si ja slozhi na glavata mozhe da ja svali prez to4kata v kojato njama vjatxr
pri uslovie, 4e glavata ne e cepnata
(sledstvie ot dokazatelstvoto na Perelman)


Re: История за шапката на Шапкаря
от e_stratieva (estrati@abv.bg) на 12.03.2007 @ 09:45:35
(Профил | Изпрати бележка)
Pozdravi,g-n Brouwer! Shte prepora4am tvoita genialna teorema na Shapkaria v sledva6tata istoriia.A 4ove4estvoto 6te ti bade ve4no blagodarno za tova,4e ve4e niama da hodi s tolkova mnogo viatar v glavata si... :) :) :)

]


Re: История за шапката на Шапкаря
от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 12.03.2007 @ 10:02:07
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
prevedoh tova, koeto si napisala kato objasnenie na dokazatelstvoto na Perelman - edin prijatel me pomoli da mu objasnja kakvo to4no e napravil Grigorii Perelman - v ramkite na tazi prikazka otgovora e:
Kolkoto i a e sma4kana glavata, stiga da njama rxbove, 6te se namerjat vetrove, koito da ja nadujat kato kxlbo.

v terminite na u6i4kite na 6apkata:
kakto i da e zawxrzana 6apkata - vse 6te se izhluzi (ot to4ka v kojato ne duha)

Obi4am tekstove s tri zna4enia.

]