автор: Mimi1001

Напрзно ли се взирам в мрака

и мъча с трепет своята душа,

стоя нетърпеливо и те чакам

да влезеш през вехтата врата.


А ти се скиташ нейде надалече

нищо че настъпи здрач,

душата ми измъчваш вече

със скитането в късен час.



Осъзнай се, време ти е вече

отговорност прояви!

Не бива да си егоист, човече

иначе завинаги пътя си хвани