автор: Lirika

Очите ти
вишневи тръпки -
събличат ме.
По кожата ми
устните ти
са бавни стъпки
към изгрева.
Ръцете ти
отдавна ме проклеха -
да ликувам,
с тях да страдам.
Ако не сънувам
отново те
да са моята утеха.
Тялото ти -
брод към топлината.
Шепот в мен
бавно ме изгаря
и до пепел
нежно
раздира тишината.
Изгубвам те!
Полудяла събирам
очи, рамене,
дъха ти
в своя усещам.
Не си заминал.
Там те намирам...
При изгрева
на влажния бряг
молещ за още.
При птиците
долу под нас
и техния крясък -
пак, пак, пак...